Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер.
Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.
Преди много време в гората живеело куче. Само – самичко. Скучно му било. Приискало му се да си намери приятел.
Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:
ръцете й. Най обичаше да натиска чукана в дървеното хаванче, в което майка й стриваше
Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)
Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
Георги засмука с блаженство путката на Саня. В тази конфигурация нещата продължиха няколко минути, докато Саня не ги прекъсна. Тя се изправи и тръгна към спалнята, застана на четири крака на леглото и обърна се към момчетата, които я следваха, и каза:
Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са Разкази за Саня дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на които Лазо, най-младият, не вярва.
наречената вода и започна да им раздава цветята. Всеки получи различна китка, така че
Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират.
Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:
А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор.